Ново лекарство кара раковите клетки направо да експлоадират

Чрез наблюдение на над 1000 различни вида молекули, изследователи са успяли да идентифицират съединение, което буквално да взривява туморни клетки, принадлежащи на най-агресивния тумор на мозъка – glioblastoma multiforme (GBM). Проучването, което бе публикувано днес в списание „Cell”, е било направено върху мишки, така че методът ще се нуждае от още много тестове, преди да бъде приложен върху хора. Но в случай, че всичко премине успешно, този метод би могъл някой ден да положи основите на изцяло нов начин на лечение на рака.

В момента само 5% от пациентите с GBM оцеляват повече от три години, а в общия случай докторите прогнозират около 15 месеца живот. Дори и когато се прилагат агресивни терапии, „GBM е практически нелечимо”, пишат изследователите в проучването. Така че откриването на слабите места на клетките на този рак е основна крачка в разработката на нови лекарствени терапии.

Съединението, което впоследствие привлече научното внимание се нарича „Vacquinol-1” и въпреки че убива раковите клетки, то го прави по недокументиран досега начин.

Молекулата работи, като прекъсва неиният контрол в и извън нейните стени. Това причинява натрупването на мехуроподобните везикули пълни с вода и минерали в клетките. При тези условия, клетките достигат до праговете си на разтегливост и се пръскат. Но най-забележителното е, че здравите клетки, заобикалящи раковите остават невредими, което прави това лечение специфично за GBM.

Лечение, което работи в лабораторни условия, обаче не винаги работи и в жив организъм. Затова изследователите предприели нов тест, този път включвайки мишки и давали лекарството на група гризачи с мозъчен тумор в продължение на пет дни. Лечението не причинило кой-знае какви странични ефекти. Вместо това, туморите спрели да растат и с времето изчезнали. Нещо повече, шест от осемте мишки, които получили лечението, оцелели 80 дни – около 50 дни повече от мишките, които не получили това лечение.

Според Рави Беламконда – невроизследовател от Института по Технологии на Джорджия – изразява и някои резерви към подхода, тъй като според него изследователите участващи в проучването трябвало да използват „относително високи количества от лекарството”, за да проработи, което би довело до странични ефекти, които могат да са трудни за установяване. „След казаното дотук, подсилване на оцеляваемостта при агресивни тумори е окуражаващо” пише обаче той.